Моята представа за свободата

Още от създаването на света се раждат познатите ни ‘големи въпроси’, чиито отговори просто не съществуват, а след толкова разсъждения и мисли дори започваш да се съмняваш в собствената си гледна точка. Пример за такива въпроси са тези, засягащи свободата на човека. Какво представлява свободата? Съществува ли изобщо смисъл в нея? Реална ли е? Конкретен отговор няма на тези така банални въпроси. Въпреки всичко, за един момент можем да разсъждаваме по следния начин: свободата е начин за създаване на собствена оценка, начин за предприемане на собствени действия. Всичко, което опира до думата на човека и до крайните му решения, можем да наречем воля, самостоятелност, независимост. Въпреки че в днешно време думата свобода изобщо не трябва да съществува в нашия речник. Типичен пример за това е училището - един не толкова страшно изглеждащ “затвор” (или поне докато не влезеш в него). Виждаме го навсякъде. И в учителите, и в учениците. С тези думи всъщност доказваме една доста често срещана случка в класната стая. Независимо предмета, независимо и важността му, много рядко се случва ученик да изрази лично мнение. Не заради друго, а заради учебниците, които твърдят едно, за да може научените да мислят същото. Тук младите индивиди почват да се съмняват в думите си, а с помощта на учителя (визираме поне 50% от предпоадавателите в страната) те забравят изобщо възможността за произнасянето на изреченията, народили се в главите им. По този начин днешната младеж мисли по един и същ начин, децата рядко биват креативни и нямат право на мнение, защото това е наложено от обществото. Забелязваме го днес, ще го забележим и утре. В този случай свободата на ученика е ограничена. Той има правото да стои в училище, да слуша, но има задължението да твърди същото като всички останали. От друга страна е за реалността. Дали свободата пък си е напълно реална и неограничена? Можем да се замислим, ако в рамките на няколко минути си представим един човек, който не спазва законите, дадени му от водача. Той продължава да не ги спазва, а насреща получава само нужните наказания. Минус, но реално ограничена ли му е свободата? Абсолютно не. Ако има възможност и желание, би го направил. Би го повторил. Друг е въпроса дали ще е доволен от резултата. Случвало се е на много хора да не могат да говорят свободно. Ако искаш да говориш против президента на Русия, бабата до теб най-вероятно ще нападне и без друго с тежката чанта, пълна с Господ знае какво. Ако искаш да кажеш колко много обичаш да четеш Фантастика, учителката ти по Философия най-вероятно ще ти каже, че това не е истински жанр и е измислен само заради децата. След което ще ти подаде “Бягство от свободата” на Ерих Фром и ще ти каже “Чети, преди да съм ти написала 2-ка!”. И тези случки, за съжаление - реални и доста чести, доказват именно, че обществото налага едно единствено мнение, а останали варианти изобщо “не съществуват”. Плюс е това, че има и ситуации, които показват точно обратното. Някои учители помагат на учениците, за да станат хора. Някои индивиди сами си създават границите свобода, в рамките на приемливото, разбира се. Преди всичко, свободата е думата на човека. В крайна сметка можем да говорим празни приказки, но никога да не стигнем до верния отговор. Свободата представлява прекалено много неща, съдейки по различните статии в Интернет, различните интервюта по телевизията, различните приказки между приятели. Описаните ситуации не са само доказателство. Те обясняват на хората, че светът не ни предлага повече от едно ограничение спрямо правата на свободния дух. Но не ограниченията ни засягат тук повече, а самото мнение на останалите. Човек е свободен почти винаги (в рамките на допустимото) , стига той да има смелостта да каже какво мисли. Съществуват безкрайно много разсъждения, но към тях спокойно можем да добавим и “начина на самоизразяване”.